Като две песни, между които
си отрязан в нежелана тишина,
като локвичка кафе
около изпусната лъжичка -
някак се допълваш с нещата.

Там си, може би, заради контраста -
празното корково табло
на стената с графити.

Вървиш напред и след теб остава
разделителната линия
на някогашни отношения.
Като ледоразбивач, който
създава множество Антарктики.

Ръководен си от мисъл и логика,
умение в различна степен на умелост.
Задвижван си от натиск
и проява някаква
на творчество през телена ограда.
Непохватност, ръбове, тъпи ъгли,
понякога и дупки се образуват
в стоманеното ти присъствие.

Непреклонност изрязва връзката
с разминаващата се действителност

букви думи
текстове абзаци
фотоси глави очи
опашки обици.

Колажна анархия
и обрязан реализъм.

Моментни състояния в една
монотонно задвижвана каруца.
Епохално демоде,
един непроменим консерватор
с убеждения за вечна призваност.

Писател с ножици,
за да си изреже заглавие
или да изреже писател
от заглавието.
Изряза се и то заглавие не остана,
освен, може би да -

ножици.